Работя в Национална Кардиологична Болница.В Отделение по-детски болести.В отделението постъпват деца с най-различни диагнози.Преобладават бронхиалните астми,бронхопневмония,алергични ринити,бронхиолити и т.н.Имаме и много деца който постъпват от домове за изоставени деца.Те са с церебрална парализа и със синдрома на Даун.Вече 16г работя в това отделение и нито за секунда не съжалявам,че се грижа за тези деца.Някой от тях постъпват с майките си.Други лежат сами.Отделението е от новородени до 18год въздаст.Повечето са кърмачета.Има и доста деца от ромски произход.Работата ни е много натоварваща и отговорна.Стават и доста скандали.Това разбира се идва от здравната ни система.Винаги съм се стремяла,да дам максимума от себе си.Да намеря частичката добрина,която съм убедена,че всеки човек носи в себе си!Когато видя как една майка влиза и е притеснена за здравето на детето си,се старая да я успокоя.Да знае,че не е сама в трудния момент.Когато човек прави добро,не трябва да очаква нищо в замяна!Винаги Бог ти го връща стократно!Ти се раждаш с тази дарба.Това е твоето призвание!Много пъти,даже когато съм се карала на някоя майка,че пуши и кърми тя ме гушка и ми казва:Лельо,ти не можеш да се караш.Имаш златна душа!Бог е любов!Той ни е заповядал,да обичаме ближния като себе си.Може би усещат,че наистина нося това в себе си и доста пъти се случва,да доиде някоя майка и да ме гушне,да си изплаче мъката и сълзите дори.Тогава я прегръщам и я оставям да се наплаче.След това си говорим.Има дни когато сме скапани от умора.Защото само да обиколиш един коридор,и да отключиш двете врати си е уморително.Персонала е намалял значително,заради ниското заплащане.Често пъти ни се е случвало да идват,да ни снимат и от телевизията заради оплаквания от майки.Само мога да им кажа,че не им прави чест!Когато не разбираш от нещо и не си наясно защо се прави така,можеш поне да попиташ?Защото от дългогодишната си практика там зная,че понякога самите майки се обгрижват повече от децата.Превключваме абокати на деца с майки,който уж трябва да ги пазят.Изключение прави когато пътят се е провалил сам.Срамно е,че Бързата помощ се ползва като такси,за щяло и не щяло.Медицинска пътека само за кашлица и сополи все още не съществува.Налага ни се доста пъти да извозваме с линейка на болницата деца живеещи в махалите.Например на Братска дружба,Филиповци,Факултета и т.н.Защото е зор,да оставиш детето в болница.Да го отглеждаш и е много трудно,да доидеш да си го прибереш!Никого не искам да съдя!БОГ не осъжда!Коя съм аз,че да го правя?Яд ме е на системата.На законите.И на тези където позволяват да се случва всичко това.Защото един ден,всички ще отговаряме за деянията си.Дълбоко в себе си зная,че децата нямат вина за това!И се  грижа за тях с цялата си любов!Храниме се,правим рехабилитация.Провеждаме лечение и накрая идва мига в който да се разделим.Дано всеки осъзнава,че живота е дар от Бога!Не си заслужава за един телк,да съсипваш органите на детето си дето ще взимаш пари няколко години..На всички желая крепко здраве и дългоденствие!